Когато бях малка, майка ми забеляза, че гледам телевизия от много близо. Заведе ме на очен лекар и така се оказа, че имам 0,75 и 0,50 диоптъра на очите и астигматизъм на двете очи.
Започнах в 5-ти клас да нося очила с астигматични стъкла (които не знае това са онези дебели очила, които правят очите да изглеждат малки зад очилата). В 8-ми клас очилата вече много ми пречеха, тежаха ми на носа и ушите и даже ми се появи лека деформация – вдлъбнатина на носа и също ушите ми започнаха (от тежестта на очилата) да се преместват напред. Това в съвкупност с особената възраст, в която се намирах, доведе до промяна на очилата с контактни лещи. За съжаление по това време нямаше лещи с корекция на астигматизма и започнах да нося обикновени такива. В резултат на тази промяна започнах постепенно да кривя главата си и да заемам изкривена поза на чина в час. Също започнах да пиша с изкривена тетрадка, понякога почти на 90 градуса. Тогава не се замислях за тези промени и ги приемах за част от мен, моят характер, приемах че така ми е удобно да пиша. Не ми се струваше нормално или патологично.
Завърших 12-ти клас с два диоптъра късогледство. Започнах да уча висше образование, което продължи около 6 години. След всяка сесия и четене на дебелите книги се оказваше, че диоптъра ми е скочил с още 0,5 и така завърших с 6,5 D лещи, което доколкото знам се равнява всъщност на 7,5 – 8 D очила (защото и лещите като дебелина частично коригират зрението).
След като започнах ЮМЕЙХО масажите врата и главата започнаха постепенно да се изправят. В един момент врата и главата ми бяха прави, а нещата, които виждах – сгради, картини, надписи започнах да ги виждам като залитащи и изкривени, изсипващи се надясно обекти. С това постепенно свикнах, остана само леката деформация на редовете при четене на книга или на компютър и също лек стремеж у мен да накланям глава в ляво, защото си мисля като виждам изсипани надясно редове, главата ми е наклонена вдясно и се опитвам да я изправя. Започнах да виждам повече подробности в обектите на близки 1-2-3 метра и далечни разстояния 100-200 м. напр. Пръсканата мазилка в банята и на балкона (която виждах някога като сиво-бяла стена) или игличките на борчетата, които виждах преди като зелени петна. Цветовете станаха по-контрастни и интензивни. Исках да получа научно обяснение за това, което се случваше със зрението ми и отидох на преглед на офталмолог. Първият доцент ми беше познат – каза, че сигурно виждам по-добре, защото астигматизмът на лявото око се е променил. Нищо повече не ми обясни и аз реших, че този отговор не ми е достатъчен. Отидох на втори специалист, пак доцент. Там ми направиха прецизно замерване на диоптъра и астигматизма с разширяване на зеницата сутрин при отпочинали очи без да съм слагала лещи и също изказаха мнение, че виждам по-добре поради промяна в астигматизма на лявото око. Най-странното е, че никой от двата лекари не се впечатли от случващото се......
Винаги съм имала увеличени сливици и трета сливица. Като дете няколко пъти съм боледувала от гнойна ангина, като пораснах – също, последно съм боледувала 2009-2010 г. Сртах ме с дори и лятото да излизам с неизсушена коса, защото знам, че винаги после ми се запушва носа, става ми дрезгаво гърлото, зачервява се и сливиците ми стават още по-големи.
По време на процедурите често Лука Докузанов ме е карал да си изплезя езика, за да види какъв цвят е и дали е обложен. При едно такова изплезване изведнъж осъзнах, че езикът ми достига до върха на брадичката, което никога преди не се е случвало. Започнах пак да търся отговори за себе си. Знаех, че в основата на езика е подезичната кост и предположих, че това явление има нещо общо с нея. В Интернет намерих много полезен сайт на американски стоматолог, в който подробно се обясняват всички структури и заболявания в устната кухина. От там научих, че подезичната кост се използва като лост от редица мускули, стигащи до ключиците и плешките/гърба. Самата кост е единствената в тялото, която никъде не се държи и също не участва в стави. Когато тези мускули са напрегнати/ схванати, те могат да теглят подезичната кост надолу, което води до позициониране на езика по-дълбоко в устната кухина. Усещах гърлото си вече по-широко, а след време установих, че сливиците ми вече не са уголемени. Така е и до сега. Моето обяснение е, че след като езикът се държи напред между него и сливиците вече не се задържат секрети и бактерии.
